Публикации

„Шестият пръст” от Деляна Манева – за невъзможността да се изкорениш

  Много е странно усещането, когато излезеш от паяжината на „добра книга”. Слагам кавичките, защото напук на всички литературни правила и цензи, в крайна сметка съдник в тези решения се оказва сърцето. А „Шестият пръст” на Деляна Манева успява да напипа точно тази „струна” (нали все това търсим). Да бъде „роман за душата”, но не в преекспонираната му роля и без да се стреми да бъде ГБГ (Големия български роман). А междувременно и повод да си кажем някои позабравени истини. Лесно е да се припознаеш или да се отграничиш от героите на този роман. Всеки един от тях е бил онзи шести пръст, който обичаме или искаме да ампутираме. Козметична процедура, не е болезнена, но пък напомня за себе си дълго. Без значение дали говорим за 16-годишния Павел Роглев, който е „изкоренен” от малкото градче и вече е Паул (а там, в Германия-та, е много лесно да си Паул и да скриеш Павел-а в теб), за фаталната Ева – първата жена, но и смъртта (по Паул Целан), за пропилия се и отнесъл се в свой свят Люб

„Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс – да яхнеш надежата

„Потъване в мъртво море“ от Антония Апостолова – подари ми неочакван мрак

„Литературен обяд“ с Ейлиш ни Гуивна – гурме за душата

„Ти, непрестанна новина“ oт Иван Ланджев – „най-великото изкуство – на дистанцията“, която приближава

„Часовете” от Майкъл Кънингам – да преодолееш самата реалност на света

„Леонардо да Винчи” на Уолтър Айзъксън – Геният и Човекът

„Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас – фуга на живота