петък, 23 юни 2017 г.

„Бащите не си отиват”

Как да превърнеш болката в паметник
на самата себе си, как да я опишеш,
като я прегънеш надве в средата, съзерцавайки я
през удоволствието, така че да бъде разпозната и дори
обичана, когато заживее в онова, което тя не е?
Марк Странд
 
България е твърде малка за този сборник.

„Бащите не си отиват” – сборникът с 24 разказа на издателство ICU”, e приютил личните истории на твърде много хора, които са някак познати , че да се почувства човек крайно неудобно, разгръщайки го. Защото задачата, която  – Невена Дишлиева-Кръстева –  издателят-сърце – им е дала, е твърде болезнена. Разказ за загубата на Бащата, на онзи герой, който изчезва твърде рано или се връща твърде късно; разказ за  смъртта като фатално разминаване, но и като възпитание на чувствата.

Струва ми се невъзможно да се пише критика по тези разкази. Тяхната литературна стойност не се поражда в различните стилове, метафори, конструкции, тропи, а по-скоро в метатекста, в  горчиво-сладката утеха, които думите носят. „Бащите не си отиват“ е по-скоро сборник-терапия. Хапче за понасяне на трусовете на сърцето.  Този е светът на героите на сборника – малкият, огромният. Свит на кълбо и ходещ по болката.

Разказът на Теа Денолюбова. Това бе мястото, на което си казах, че не мога да продължа нататък. Че ми е неудобно от болката. И свободата на авторите да споделят своите мисли, най-съкровени тайни и ахилесови пети. След първа битка с буцата, заседнала в гърлото,  единственото, което успях да си кажа обаче е, че трябва да извървя с тези смели хора пътя до край. Защото физическата раздяла е само рестарт и нова среща с живота.

Надежда Радулова, Марин Бодаков, Кети Иванова, Манол Пейков, Биляна Курташева, Валентин Дишев, Силвия Чолева , Златна Костова, Катя Атанасова, Ина Иванова, Елена Панайотова, Камен Алипиев, Цветана Кръстева, Мария Касимова, Василена Мирчева, Ерна Ангелова, Екатерина Петрова, Райна Димитрова, Василена Чонова, Зорница София Попганчева, Димитър Коцев, Теа Денолюбова, Мариана Де Мео, Маргарита Велева, Люба Халева – след последната страница ще ви бъдат малко по-близки и все пак достатъчно далечни. Защото самотният човек  има белег на челото си и сяда винаги на края(Борис Христов). Защото макар прескочили пропастта, раната винаги ще помни болката.  


Историите в „Бащите не си отиват”  надскачат рамките на знаците, рамките на звуците и се предсказват от имагото на тишината, последвала след изричането им;тишината, оформящата, рисуващата образи и съхраняваща човешката топлина. Липсата е присъствие и обратното. И само движението напред запазва нещата цели. Успокоява паметта, а понякога и съвестта.

вторник, 13 юни 2017 г.

„Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска – глътката въздух между магията и живота

  
иванка могилска
„Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска (изд. „Жанет 45”, 2017) е сборник с разкази, след който в продължение на дни и нощи не се чува нищо  освен свистенето на вятъра, въздишките на куфара и шепотът на сърцето, почукващо от щастие, събудено от слънчевите думи, които са го погалили.

47-те кратки истории са вдъхновени от желанието на човека да пътува по света дори когато е оплетен мрежата на ежедневието и оставят усещането за лекота, за посилност в надбягването  с реалността.

Могилска играе с думите и със сравненията, гони хармонията и съзнателно търси носталгичното,  за да изпъкне онова, другото –  поетичното застиване на мига. С нейна помощ читателят успява забрави всичко в стремежа си към един магичен свят, вниква в думите и всичко се обновява – улиците на Португалия, на Италия оживяват, превръщат се във внезапни срещи със себе си и посяват в езика нови цветове и различни аромати. Делничните мигове раждат магична атмосферазакуските и вечерите не са просто задължения към тялото, разходките водят до неочаквани срещи с любовта, ръженият хляб буди с аромата си миналото. 

Героите на този сборник са „Събирачи на щастие”. Те имат таен живот, който е изпълнен с „Уроци по танци”,  въпроси като „Как падат свраките”, „Какво е любовта” и други. Превръщат се в облак или просто сънуват без диви карамфили. И те намират, когато най-малко очакваш -  на спирката на метростанция „Жолио-Кюри” или в „Ая София”.

Личен архив на автора
Езикът на Могилска е плътен, игрив, вдъхващ магия на обикновеното. Бели стихове в проза, историите ѝ имат свойството да подмамват читателя и после съвсем неусетно да се разтворят във въздуха, оставяйки го сам в окото на бурята – всеки финал идва неочаквано, но атмосферата.

Да се влееш в (не)понятното и да се върне оттам с шепа думи, събрали в себе си всичко – цветя, дървета, улици, площади, треските на милион желания и тъги. И да не спираш да вдишваш и издишваш света. Това е разходката на Иванка Могилска из „Тая земя, оная земя” - отвъд думите, отвъд себе си.











вторник, 6 юни 2017 г.

„Мебет” от Александър Григоренко – приказка за древния човек

Там, където тайгата е обгърнала в студените си прегръдки земята, а боговете хвърлят зарове за човешки те съдби, се простират владенията на Мебет – героят на Александър Григоренко, който се лута между божественото и човешкото.

„Мебет“ на Александър Григоренко (из. Labyrinth, 2017; превод: Емилия Масларова) е Über-роман и Über-приказка за древния човек, която прелива в разказ за общочовешкото в опит да се извадят на светло следите на колективното несъзнавано. Мотивът за мястото на индивида в света е вечен, но при руския писател той е дотолкова опростен, че незначителността му в суровия и непознат Север с неговите строги правила звучи болезнено реалистично.

григоренко„Мебет” е притча, разделена на две части. В първата господарят на тайгата живее сред хората и макар противопоставяйки се на човешките закони, е все още близък на човешката си половина. Той ловува (дори и в чужди територии), жени се (макар сам да краде съпругата си, както и тази на сина му), дава първите си родителски уроци.  Неговите граници обаче не са човешки, а времето му „не се подчинява на дисциплината на цифрите”. И именно тази негова безнаказаност му навлича общия гняв.

Връзката с материалния свят се разпада в момента, в който Мебет открива смъртта си малко след загубата на единствения си син – Хадко. И тогава митичното напуска невидимите бели полета на  страницата и завладява буквите. Тайнствената гора и богинята Майка дават втори шанс на героя, за да защити невръстния си внук от същите тези зверове, на които той е вредил. За остане накрая поуката, а мъжеството да се запознае и с милосърдието.

Александър Григоренко осцилира цялото повествование около героя си. Всички останали персонажи имат по-скоро спомагателна функция – помощните колела, които да подпрат философията му, да я изправят високо над всички. Над целия свят. Мебет е от онези персонажи, на които се възхищаваме, на които искаме да приличаме, но и тайно осъждаме, антагонизираме. Той е онзи homo ludens, който жонглира не само със собствената си съдба, но и със света на другите. 

В романа откриват и неизменните приказни елементи – вещица, богове, възсилно животно, верен другар на героя и дълбоки гори, в които обикновено се случва необикновеното, неизменното, за да може тайгата да се превърне в мизансцен, ползващ всички ресурси, за да остави читателя без реалното и потънал в тресавището на неясната литература, на литературата, водеща към себе си. Преминаването между тая и оная земя – между тоя и оня свят – оставя човека сам на себе си – най-жестоката възпитателна мярка. И навярно затова Григоренко създава „Мебет” – жестоката приказка за една дивашка жътва приживе и за още по-дивашко опрощение в отвъдното.


„Мебет” е от онези книги, които четеш, четеш, четеш и никога не ти стигат. Няма нищо случайно във всеки символ, във всяка стрела. Това е книга за всичко, което искаш, срещу всичко, което имаш. И двете везни никога не се оказват уравновесени в света на човека, потопен единствено в пулсиращия миг на своята истина. За да завладее своя свят и да постигне освобождение  Свръхчовекът на Григоренко има нужда и от другите.

Преводът на „Мебет“ е дело на Емилия Масларова. И тя се оказва най-подходящият пратеник от магическите земи на Григоренко. Всяка дума е намерила мястото си, за да се превърне книгата във вълшебство. 


четвъртък, 25 май 2017 г.

Книговодител за Пролетен базар на книгата 2017


Пролетен базар на книгата 2017
Книголюб е опитен ловец на книги, който неочаквано получава примамливо предложение от могъщата компания Артотека. Срещу шестцифрен хонорар той трабва да охранява красиви книжари и прочут писател по време на шестдневна експедиция по време на Пролетния базар на книгата 2017 в Национален дворец на културата, поели нелеката задача да открият ново книжно съкровище. Входът на НДК обаче те поставя пред няколко разклонения и дали експедицията ще бъде успешна зависи само от теб, читателю! Успех!

А/ Искаш да приключиш бързо всичко и директно спираш за провизии на щанд 111
Б/ Решаваш да завиеш надясно и да видиш какво има зад ъгъла – отиди на щанд ;
В/ Този път поемаш на ляво, без много да се двоумиш – отиди на щанд ;




А. Щанд 111, издателство „Сиела“



Добавете надпис
Щандът е големичък и точно срещу вратата. Кориците, които привличат вниманието са много, не можеш да си избереш. Грабваш набързо призоваващата те морска корица на „Сол при солта“  – романът на Рута Сепетис, която разказва за най-голямата морска трагедия и ще ти покажа Втората световна война през очите на най-невинните – децата и младежите, които са оставени през избор; „Аскетика“ на великия Никос Казандзакис, превърнала се в най-продаваната му творба в родната Гърция; „Мозъкът. Това си ти“ от Дейвид Игълман – труд, който ще те въведе  тайните на когнитивната наука, за да успееш
да си помагаш на следващите нива еволюция;  „Пилето“ от Уилям Уортън – защото знаеш, че предстои да погледнеш този полудял свят и през погледа на „Ал“, а приятелството и лудостта често вървят ръка за ръка; „Софийски магьосници“ от Мартин Колев – защото София е пълна с магически места като НДК и е добре да ги познаваш; „Дзен и изкуството да пишеше“ на Рей Бредбъри  - за да разбереш защо думите имат толкова силна притегателна сила; „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ от проф. ВИли Лилков и Христо Христов  – за да не забравяш никога това, което е било.



Б. Щанд №Б10, „Агата А”






Антологията „Хуманизмът и изкуството на Ренесанса” е съкровището, което откриваш. Тъй като намираш още няколко заглавия, като няколко книги на Кортасар, имаш избор, да спреш до тук или да продължиш смело напред до щанд №105.

В. Щанд №212, „Прозорец“

Уютният щанд и бамбукът те привличат. Иска ти се да останеш и да се посмееш с Тери Пратчет,  да понастръхнеш със „Слейд Хаус“ от Дейвид Мичъл, но чуваш боен рог и потегляш. Стигаш на кръстопът и не знаеш накъде да поемеш.
1.      Наляво – виж Щанд № 210
2.      Прескачаш ескалатора – Щанд № 359





Щанд №105, издателство „Лабиринт“

„Лабиринт“ винаги залагат на качествената литература. Разхиляден си между „Смъртта е твар перната“ на Макс Портър, “Тайното писание” на Себастиан Бари и “Хората, които са винаги с мен” на Нарине Абгарян. След шедьовъра “Стоунър” и “Август” на Джон Уилямс вече разлистваш и “Бъчърс Кросинг”, така че ти е трудно да избереш. Грабваш всичко и с натежали торби преминаваш нататък към „Парадокс”, щанд №Б11






Щанд №Б11, издателство „Парадокс“

Николай Райнов пише, че „Всяка книга е надгробен камък за нещо, станало в сърцето.” За жената като гръбнак на света; за жената като Атлас на света, който е твърде голям и тежеше – това е „Войната не е с лице на жена“ от Светлана Алексиевич. Тук няма как да не си тръгнеш и с „Време секънд хенд“ от същата. Горчиви, но красиви книги. Спираш за малко почивка и отскачаш до приятелите от щанд №Б19 при „Аз чета” и приятели“.






Щанд № 210, издателство „Изток-Запад“

Тук можеш да намериш много скъпоценни книги. В момента дочиташ „Ефектът Луцифер“ от Филип Зимбардо и знаеш, че това е нещото, което ще отвори най-мрачните когнитивни врати за теб. Вниманието ти е привлечено и от „Комета“ на Карл Сейгън, както и от “Митология на Япония” на Братислав Иванов. Но още много други неща ще ти се прииска да си купиш. Внимавай, изправен си пред съдобоносен избор. Можеш:
1.      Да дадеш златото, което носиш, и мисията за теб да приключи;
2.      Да запазиш още малко злато и да продължиш към нататък. Отиваш на щанд №309




Щанд № 359, издателство „Ерове“

Сърдечните и смели издатели могат да се похвалят с вече три чудесни книги:  „Дивашка жътва” на Карл Хофман или историята на Майкъл Рокфелер, изчезнал по време на експедиция в Нова Гвинея, „Да пораснеш в Самоа” на Маргарет Мийд и „Змията и Дъгата” на Уейд Дейвис – новото им заглавие, което лесно привлича погледа. Грабваш и трите и продължаваш към щанд № 346






Щанд №346, издателство „Ерго

Тук има много любопитни и дълбоко непознати на масовия читател имена. Погледът ти се забива в корицата на Иво Рафаилов и „Писма до един млад поет“ от Рилке се оказва в торбата ти. Гордо крачиш към щанд № 349

Щанд №309, издателство „Еднорог“

Естествено, че корицата на „Убийството на Маргарет Тачър“ – сборникът с разкази от Хилари Мантел привлича погледа ти. Оглеждаш се и отново си изправен пред избор:
     1.      Тръгваш наляво: щанд № 339
     2.   Тръгваш надясно: щанд №310









Щанд №349, издателства „Да“ и „Аквариус“

Навярно това е една от най-любимите ти спирки. Винаги се спираш тук и намираш какви ли не книги, за чието съществуване ти се е искало да научиш по-рано. Тук са „Призракът на Александър Волф“, „Вечер при Клер“ – романите от руския емигрантски писател Гайто Газданов;  „Канелените магазини“ от Бруно Шулц – полския Кафка или полския Пруст, „Пропуснатата жена“ от Армел Жоб, както и прекрасната поезия на Тадуеш Ружевич („Ножчето на професора“), Йоан Ес. Поп („Адът без изход“) и Адам Загаевски. След като си се запасил добре, бягаш към щанд №315.                     











Щанд № 339, издателство „Лист“

Залагаш на класиките: „Татарската пустиня” на Дино Будзати и „Левиатан. За човека, за държавата” на Томас Хобс. Усмихваш се мило на покупките и кръгом към щанд № 315.









Щанд № 310, издателство „Леге Артис“


Ромен Гари и Ерик Еманюел Шмит, Карл Густав Юнг – на това му се казва благодатен улов. Имаш избор:
1.      Да отдъхнеш за малко и да се върнеш на щанд №315;
2.      Да продължиш напред към щанд №315.









 

   Щанд №115, „Софпрес“ – преместен в Мраморно фоайе

  Ако си мислиш, че си пример за подражание, защото знаеш от коя страна се слага вилицата,“Етикет за всеки ден” на Силке Шнайдер-Флег ще ти припомни бързо най-сконфузния ти обяд и колко е важно да знаеш кога и как да се държиш. Взимаш я и сядаш на една пейка да четеш.



Щанд №315, издателство „Колибри“



Повторението е умишлено. Тук ще пиеш чай с „Разкази“ на Антон П. Чехов, ще говориш на английски с Вирджиния Улф и на френски с дадаиста Луи Арагон и неговия „Орелиен“, ще нищиш „Всеобща история на безчестието“ с Хорхе Луис Борхес и ще четеш стиховете на Жак Превер! След всичко това си просто на финала, но отиди до щанд №327. 







Щанд № 327, издателство „Жанет 45“



Под езика ни беше да ти кажем, че завършваш експедицията си, но тя едва ли би била успешна, ако не се спреш при „Жанет 45“ и не разгърнеш „Книга на всички неща“ от Хюс Кайер, магичните разкази „Тая земя, оная земя“ на Иванка Могилска, "Чамкория" от Милен Русков, „Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър, „Приятел на Кафка“ от Исак Сингер, „Земя на синовете“ от Джипи и естествено, с много любов, „Пропуснатият момент“ от Йорданка Белева и „4 приказки“ от Яна Букова. След това спиращо дъха разлистване, спри се за десерт и при приятелите от ICU.












Щанд № 327, издателство „ICU


Oбичаш ги тези хора. Заради отдадеността им. И няма как да не си вземеш сборника „Бащите не си отиват“, който събра в себе най-личните, най-интимните разкази, както и „Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар. За теб Панарът приключи. Потегляш, но на щанд № 326 срещаш съмишленици...








Щанд № 326, издателство „БАРД“


Туин Пийкс фенове – обединявайте се! Тук са „Тайната история на Туйн Пийкс“ от Марк Фрост, както и „Дневникът на Лора Палмър“. Без първата книга, уверяваме те, няма да разбереш половината от досега пуснатите нови епизоди. АVE Дейвид Линч (макар още да сме със смесени чувства за продължението).





Щанд № 348, издателство „СОНМ“

Зад артистичните корици намираш истински находки: „Тежки сънища" на символиста Фьодор Сологуб, „Руски вълшебни приказки" на Александър Афанасиоев, автобиографията на Ришард Капушчински и много други.  










Щанд № 328, издателство „Хермес“

„Урания“ на Блага Димитрова е романът, който ще ти вдъхне мечтание и топлота след тази тежка обиколка, а ако обичаш исторически криминалета, забързваш и новата част на "Дъщерята на палача" от Оливър Пьоч.










И ТАКА...Мисията ти е успешна, а торбите пълни с книжни богатства. Ура!