„Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова – портрет на града и чувствата, без които не можем

„Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова (изд. „СофтПрес“, 2017 г.) – за онези срещи с родителите, с другите хора, без които просто не можем да надскочим себе си.

В това си пътуване по словото Радостина Ангелова („Виенският апартамент“, „Обратната страна“) не е показно поетична, не влага метатекстове на метатекстовете, а просто слива една река в друга и така създава океан от възможности. Една мансарда на бляновете и на възможните спасения.

Две сюжетни линии – едната, развиваща се през март 2017 г., и втора – разхождаща читателя из София от зората на миналия век. И двете – разравяйки пепелта на две страстни и фатални срещи; и двете –  неразривно свързващи разцъфването на две жени.

Роза Попова е една от най-известните български театрални актриси от началото на XX век. Съпругата на „детския“ писател Чичо Стоян завладява публиката като Медея и Маргарита. Сравняват я със Сара Бернар. Роза е отдала живота си на театъра, докато съдбата не я сблъсква с пагубната любов на Тодор Богданов.

Верността към двама души и към самата себе си се оказва гумичката, която навярно изтрива спомена за актрисата, близка до имена като Мара Белчева,  Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов и Кръстьо Сарафов, от паметта на съвременниците ни. В  „Афиши в огледалото”, обаче, именно нейните криволичения към ръба на устието, след което няма връщане назад, се оказва епицентърът и пресечната точка с живота на една друга Роза(лия).

Лия, която идва от онези семейства, за които ние подозираме, но не искаме да си признаем. Или тези, от които идваме. Семейства, от които не можем да избягаме, колкото и привидно да желаем. Срещата с мистериозния Максимилиан се оказва неизбежното завръщане към себе си, за да успее най-после да продължи напред.  

Шегата и благородната лъжа преплитат намеренията на мъжа, който е напуснал България, и на жената, която понякога желае да се изтрие от света.

Музиката, театърът и пътят присъстват постоянно в съвременната сюжетна линия и точно те – детайлите, светло-сенките, дремещи в пейзажа –  допълват романа. И макар любовната история да е водеща, в тази линия отношенията със семейството, със собствения си вътрешен мир се оказва темата, около която осцилира цялата сюжетна линия.

Радостина Ангелова умело жонглира със случайностите и съвпаденията, на които обрича героите си. Къде историята, къде художествената измислица създава един пълнокръвен портрет на Жената през последните два века. На Града и на Чувствата, без които не можем.

София с нейните романтични улици, с галещите ѝ небето сгради и с нейната своенравност ще изплува пред читателя. Образът, който бушува из страниците на романа, ще остави и вас някъде там, търсещи себе си из „Афиши в огледалото”.






Коментари